Харесва ми небето да е наситено синьо, да има нюанси на три цвята при залез, да ме гледат замислени макове по пътя и да чувам птичата песен като шепот. Харесва ми да чувствам полъха на вятъра между пръстите на ръцете си, когато галя избуяла тревичка с охлювче на нея. Когато те боли нещо, осъзнаваш какво е да си здрав. Когато го няма някой, осъзнаваш какво е да ти липсва.
Да ..., липсва ми общуването без думи, само с поглед ..., липсва ми единомислието без противоборство, липсва ми истинския звънък смях без позьорското хилене ... липсваш ми.

Какво значение има какво ще напиша ? Пак ще е напразно, пак няма да е амбициозно и запомнящо се ... пак ще искам нещата, които нямам и ще ми е все тая ...
Амбицията - от къде идва и кой я подхранва, вродена ли е или придобита, необходима ли е или не ... Кой знае, може някой ден да не се налага да плащам за чуждите вродености, а за собствената си нетипичност ...За да направиш скок не заради автобиографията, а заради себе си е нужно малко по-малко от късмет и малко повече от инат.
Не може да е само това ... или