Чувствата идват като порой към мен, помитат ме и ме оставят безмълвна. Когато мога се пазя от хорски очи, но не винаги мога да запазя сърцето си от хорски думи. Мисля нещо от известно време - не знам дали да рискувам, не знам дали ми харесва и дали е за мен, с една дума страх ме е, защото не съм такава... Знаете каква, ... не съм курва, не че не работя за пари - напротив работя, но като че ли ми липсва нещо за тази работа...не като истинска курва, на която й идва отвътре да се продава. Колкото и да се стремя към себе се все си бягам. Не знам как.
Вероятно никога няма да разбера какво е, няма да знам какво е чувството - не е като влюбване, не е като ревност, не е като нищо познато.Усещам го, защото е токова близко и толкова далечно от мен. Дали не греша, че не е за мен ?
Обичам позитивните мисли, харесвам мириса на чисти чаршафи и кубински пури, пристрастена съм към вкуса на марципан, кафе и бира, отморявам с добра книга и се събуждам с разрошени мисли за себе си - такава съм - нека тук бъде моето кътче живот на "хартия"... Защо пък не ? Заради всичко истинско, което се случва само понякога, но не можеш да изтръгнеш от сърцето си дълго време,... заради мен самата ....
Translate
четвъртък, 27 ноември 2014 г.
сряда, 26 ноември 2014 г.
Има дни, когато мислите ми не достигат до мен, когато дори мислите на другите не достигат до мен - говоря условно, по усет, по тона на събеседника, отгатвам и отговарям - тъпо ми е. Не мисля и не, ... не ми е забавно. Осъзнавам всичко чуто по-късно и понякога реагирам. Защо ? Да кажем от мързел. Животът напредва към мен твърде бързо, не мога да го спра, не мога да го стигна. Не ме интересува мнението на другите, не ми е цел да се сближа, не търся да споделя, това, че не съм масовия типаж не ми тежи. Хубавите думи не винаги са казвани от хубави уста.
Знам кое не е наред в мен - онази безумна идея да угодя на някого, а това не е никак хубаво.
Никога не ме е интересувала показността, нито чуждата, нито другата. Нищо няма смисъл в един момент. Не остава нищо накрая. Само спомена - въпреки всичко, което се е случило или именно заради него. Простете ми и бъдете простен, Димитър Ангелов ! Поклон !
Знам кое не е наред в мен - онази безумна идея да угодя на някого, а това не е никак хубаво.
Никога не ме е интересувала показността, нито чуждата, нито другата. Нищо няма смисъл в един момент. Не остава нищо накрая. Само спомена - въпреки всичко, което се е случило или именно заради него. Простете ми и бъдете простен, Димитър Ангелов ! Поклон !
вторник, 18 ноември 2014 г.
Сърцето има свои доводи кого и как да обича. Това, от което толкова много се опасявах преди време, се случи няколко пъти в живота ми. Мислите ми препускаха като буйни коне по пътя ти, за да те последват и все не те стигаха. Колко горко съжалявах само аз си знам - едновременно съжалявах и душата ми грееше в радостна омая. По някакъв див и необясним начин те обичах, да, обичах те, и ми беше пределно ясно как ще свърши това. Не си мисли, че е лесно, не, не е лесно да обичаш такъв като теб, не и когато обича такава като мен. Преминах през няколко фази и нищо. Може ли човек, на когото са му разбивали сърцето да обича отново ? Може ли някой да бъде обичан от човек с разбито сърце ? Защо трябва да обичаш така ? Наистина ли те обичах или това беше една проекция на протест, който отлежава в мен, едно недоволство срещу всякакво статукво, една умора, която търси спокоен пристан, на който да пристане. Всичко е толкова лично и естествено нищо не зависи от теб, ти просто чувстваш...нали знаеш как...?!?!
четвъртък, 6 ноември 2014 г.
Човек в наивността и добрината си прави много глупави грешки - в крайна сметка приятел не можеш да наречеш всеки на когото си услужил. Честно казано обичам изненадите, но е разумно винаги да знаеш от кого какво да не очакваш. Харесва ми да не ме използват, докато се самозалъгвам, че ме харесват. Звучи направо еретично. Едно е да говориш сладки приказки, а съвсем друго да си наистина съпричастен, без преструвка, без двоен стандарт и злоумишлени действия. Сега се делим на умни и на по-умни, делим се на тарикати и на по-големи тарикати. Е, не ми е интересно това разделение. Все пак друго си е всеки да може да се присмива на всекиму свободно в лицето.
неделя, 2 ноември 2014 г.
Една жена може да изиграе всичко от край до край, без това да бъде забелязано. Една жена може да излъже перфектно, да излъже за всичко, но все нещо ще я издаде, колкото и да е прикрита. Има моменти, когато емоцията излиза, показва се иззад тъжната усмивка и уморения смях. Има неща, за които не можеш да излъжеш - не можеш, че носиш нови дрехи на гърба си; не можеш да излъжеш, че не се храниш добре; не можеш да излъжеш, че пушиш от безсилие и омраза към себе си; не можеш да излъжеш, че живота ти е пълен със заместители, заместители на щастие и истински чувства.
Една истинска жена е истинска не защото има много лица, а защото може да ги прояви. Една истинска жена може да не зачете твоите чувства, но и никога няма да ги пренебрегне. Една истинска жена може да няма твоите приоритети и проблеми, но и може никога да не ти изкаже своите.
Понякога имам чувството, че пиша една и също от милиони години..., и въпреки това съм пропуснала да напиша най-важното - колко изключително глупав може да бъде влюбения.
Една истинска жена е истинска не защото има много лица, а защото може да ги прояви. Една истинска жена може да не зачете твоите чувства, но и никога няма да ги пренебрегне. Една истинска жена може да няма твоите приоритети и проблеми, но и може никога да не ти изкаже своите.
Понякога имам чувството, че пиша една и също от милиони години..., и въпреки това съм пропуснала да напиша най-важното - колко изключително глупав може да бъде влюбения.
Абонамент за:
Публикации (Atom)