Ето ме - мога да правя много неща, но не мога да прочета всички мисли..., някак странно потъвам в сивия делник и се уча да забравям.
Вълнуват ме неща, които не вълнуват никой друг, като напр. мелодията, която слушам по радиото; разцъфналото измръзнало дръвче, което се подава самотно през прозореца; мириса на дъжд, просмукан в косите ми; усмивката на едни по детски невинни очи, които никога няма да забравя; ръцете, които белят протокал, и по които се стича сок от плода; гласа на някой, който те пита "как си", защото го е грижа; две измръзнали ръце по лицето ти; момините сълзи, които очаквам да ме зарадват скоро или дори кукуряка, който няма да видя в гората...
Липсва ми, липсва ми чистия въздух ... и пролетта.

Снежно мартенско и студено. Ръцете ми са зачервени от студа, лицето ми е побеляло от вятъра, снежна съм.... снежна и леко тъжна.
Пише ми се, преди пишех за разтуха, за да изгоня бесовете и да изтрия болката, сега ... сега пиша рядко, вероятно за удоволствие, за да се уверя, че все още мога ... да летя  между редовете с букви и думи, които означават нещо.
Все още не съм разбрала какъв е смисъла да съм такава. Няма как да поема всичката вина, и няма как да поема всичката неспаревдливост върху себе си, ... не че не ми е лудо заради водовъртежа от нископлатени мисли за "какво да купя днес за ядене", та остава и нещо да куца в междуредието с чувствата.
Променила съм се, повърхността не ме блазни с причудливите си проблясъци, не че не мога да наблюдавам водата с часове, но ми е интересно и какво става вътре в нея, какво става после с нея, къде отива и защо е дяволски мътна, ... като катран... като нощ и е тъмна.

Безмерно ме блазни мисълта, че каквото и да напиша няма да намеря читатели, просто защото не го целя, не целя да разкрия душата си и не търся одобрение - минало ми е времето за това. Странно как тогава, когато най - много искам да изкажа нещо, не намирам сили да го направя, а когато съм най-объркана не намирам думи да го изразя. Ето ме... в пясъчника на времето, понякога забравям да си задавам въпросите, на които знам отговорите ... и се налага да мълча. Животът те прави такъв, какъвто не може да те направи нито един твой другар или дори неприятел - мени формата ти отвън, а консервира вътрешността ти за поколенията, като на египетска мумия. Не, не мисля, че греша - ако не се налагаше да играем през по-голямата част от времето, нямаше да знаем нищо за себе си.
Звуча ужасно формално, нали ?

Няма щастие без глупост.
Софокъл

Животът е разказ, изплют от урод с вяра и безумство, лишен от капка смисъл.
Шекспир

Най-красивото нещо в живота е връзката на човека с човека.
Екзюпери

Истината е, че никога не съм с човека, с когото съм.
Т.Капоти

Има неща, които трябва да се преживеят, за да се разкажат.
М.Тачер