Любовта към егото е много голяма - толкова, че те връхлита спомена за нещо отминало изведнъж и поражда в теб онова искане за невъзможното, което уж си превъзмогнал. Страшно е да знаеш, че нищо няма да се промени въпреки всичко и в един момент тотално ще се забрави. Все още се сещам за някои фрази, за някои състояния, за това каква съм била преди. Това да знаеш какво го е породило, не гарантира, че няма да ти се случи пак. В живота всичко е така - все нещо се променя.

Точно когато реша, че съм различна и се сблъсквам с момента на истината и вече знам, че всеки е различен и луд по своему. Щастлив или напрегнат по своему. Симпатичен или апатичен по своему. Дори и ти, който четеш ? Какво си мислиш ? Аз съм като теб - странна и неразбрана, със своите моменти на слабости и умора, на скрит и неприкрит гняв. Не мога да не изживявам нещата, да не усещам кога нещо се случва естествено и как не ми се получава да лъжа. Не в този ред на мисли. Винаги съм можела да съчетавам несъчетаемото. Без излишни напъни на геройство.

Вчера чух по радиото в колата, че използват изрази като "финансов секс" и до днес не мога да си го обясня изцяло фразата. Голяма модернизация на изразите - няма що. Пък на кой не би му направило впечатление израз като този сред бълвоча от думи за криминални събития и крахове.
Днес ми е едно такова странно, учудено от глупостта на хората и безумното им изразяване - голямо геройство е да псуваш на майка и да се правиш на много способен и зает. Да продължим ли за шеговитите изрази, с които се мъчим да си вкараме гол, пък всъщност да сме си първи приятели.
Е няма по-голяма наглост от това някой да ти се прави на по-голям и де те мисли за по-малък, отколкото си. Е покачи ми се адреналина на и на мен и ще напсувам някого и аз накрая. Поне един път и аз да съм като "хората" без допълнително стимулиране от пуретен дим. Голямо успокоение - няма що !!! Всеки ден, някой да те цака в тази държава.
Както пише Булгаков в "Майстора и Маргарита":
"- Малодушието - един от най-страшните човешки пороци.
- Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок.",
защото ...
"Най-страшният гняв - гневът от безсилие."

Всичко отминава - всяка случайна мисъл, всяко безпътно чувство, всяка прикрита ярост и всяка бездушна страст. Някои неща просто не е нужно да знаеш, някои загуби просто не е нужно да бъдат преживяване, някои сърца просто не е трябвало да бъдат обичани.
Човек просто се мисли за по-голям отколкото е и все пак ... всичко отминава - освен мъката. Тя отминава по-бавно. Забравят се моментите от детството, забравя се първото увлечение и първия учебен ден, отминава само спомена и всичко, което е можело да се случи, но не е.
Писна ми от тая суета, от неправдоподобната и тъпа суетня на деня, от корабния манталитет. Не искам да се примиря с тази тази държава, в която е нормално да се подписват подписки за нещо, което трябва да е даденост, и когато вече се е случило немислимото.
Всеки заслужава да живее, не ни оставяйте да живеем така, както не искаме...