Нещо не ми върви напоследък..., и не си внушавам  - сякаш всички са по - умни от мен, а аз все се дъня. Нещо не е наред, ... и не, не ми е необходим списък с неща, които да постигна през 2014. По дяволите, не искам да пиша как се чувствам, когато се чувствам зле. Не съм чак такъв прецакан егоист.
Нали знаете как, когато човек го споходи една неволя, сякаш го спохождат след това на талази още много неволи. Като на "филм", само дето последния монолог на актьора в представлението на театъра, го няма в постановката. И сякаш всички плъхове накрая влизат в капана.

Ужасно мразя да се тревожа за глупости особено като знам че най-важните неща се случват, когато не ги очаквам. И все пак е патетично ...
Имам чувството, че е време за предизвикателство - иска ми се да повярвам, че мога да пиша по друг начин на чаша истински горещ шоколад, докато навън вали сняг, ... иска ми се да мисля за много неща смислено и да чувствам всяко от тях, а не като сега ...
Като се замисля има безброй много неща, които не мога да правя, но това не ми пречи да бъда себе си. Има безброй много неща, от които ми е кофти и тъжно..., има неимоверно много ситуации, които трябва да преначертая преди да се случили, за да ги изиграя правилно накрая.
Не знам дали съм порастнала достатъчно, че да признавам всички свои слабости на глас. Не знам мога ли да изляза от образа, който другите не виждат. И все още не знам какво да правя със себе си, когато ме е обхванал бяс.

Изгубена в междуредието от букви и недомислици на белия лист понякога забравям как изглежда Дунава. Трябва ми гледка, за да забравя за другото, за почти всичко останало...  Сънуваме ли всичко, от което се страхуваме или се страхуваме от всичко, което сънуваме ? Как се случват нещата, които не зависят от нас ?

Старостта те прави дребнав и подробен, кара те да разказваш едни и същи приказки по хиляда пъти на ден, и все да се бъркаш в хорската паница.
Вярвай ми винаги съм искала да избегна злободневната новинарска мешавица и обсъждането на баналности от делника - "е не се въздържах", както обичам да се изразявам.
Та въпроса е: защо в България жените раждат - заради помощите, наречени майчинство или заради самото майчинство. Може ли любовта да храни и как ? Това е във връзка с широко разпространеното плакане за парите за отглеждането на дете до 2 години. Определено в по-западните държави този въпрос не стои на дневен ред, там просто парите са достатъчни, но и майките не са на 16 години. Жалко, че у нас да си майка е почти обида.
Друг въпрос: ако намерите на улицата портомоне без документи и с 10 000 лв. бихте ли го занесли в полицията ? Можем ли да бъдем честни, без да бъдем лицемерни и кога ?
p.s. Седях на една маса, подпряна на лявата си ръка, а с дясната си играех с малката празна чаша кафе, краката ми се мърдаха под масата в свой собствен такт, ... и гледах седящите срещу мен ... е няма такова déjà vu.

Честита да е чисто новата ни неизхабена година !
Годините бавно и полека се изнизват измежду пръстите ни с все едни и същи пожелания, фоерверки и очаквания. Обаче истинските гъдели, истинските споделени прегръдки и истинската усмивка са нещо друго. Пласт след пласт, радост след тъга, ... и много работа, вероятно не остава нищо накрая.
Сигурно трябва да спра да пиша, да си боядисам косата и да стана нормална. Нямам необходимост да ми правят психоанализа, нито аз да правя такава, искам да се променя и да се променям постоянно...
Стига вече трагедии, безмозъчни деяния и действия, и зле прикрити карнавали.