Знам, че и това ще отмине и няма да помня вече ... Когато опъваш твърде много една струна тя ще се скъса в един момент, вината е взаимна, нали знаеш ? Обикновено предвкусвам посоката на движение на мисли, усещам собствения си жар и знам как ще свърши историята ... дори с кичурите разпиляна чуплива коса и студен нюанс на сиво в очите.
Вярвай ми, случва се да не ми е интересно да знам ... и тогава просто спирам да чувствам.

Мразя да изчислявам срокове и да довършвам работата на някой друг. Прекалено е пролетно, за да мисля за сериозни неща като колко хора посещават гробовете на своите близки в такова време. От не много време насам обаче забелязвам, че сантименталността е отвратително качество и обикновено, когато някой ти каже нещо, няма скрит подтекст. Не че едното има връзка с другото. Забелязвам също, и че не знам как да реагирам на комплименти, и поради тази причина не ги приемам под никаква форма. Стига лигавене - живота е прекалено коварен. Хъса, който нося май го използвам в грешна посока.

Изключително лесно е да си събереш багажа, учудващо трудно е обаче да си тръгнеш. Нещо съм се разпиляла от една година насам - багажа ми на една страна, мислите ми на друга. Не знам и аз къде се населява душата ми, нито къде ми е адреса. Несесера и джоба с подръчни материали са все в мен. Тежичко е. Подплатила съм се с разностранни емоции, и ми липсва почивка. Понякога ми е едно такова демотивирано, друг път направо съм ентусиаст. Как да кажа - на настроения съм. Абе, циркаджилък...