Translate

сряда, 2 януари 2019 г.

Добре де, време е да изоставя тъжната усмивка и наведената от мисли глава, крайно време е, а не само да се тътря по пътеката и да съжалявам себе си. И навярно, от време на време го правя, и гледам към хоризонта и дори нагоре.
Знам, че никога няма да прочетеш това, че аз никога няма да стигна до теб, не и по начина, по който би ми се искало, но знаеш ли, пак ще го напиша ....
Обичам се, обичам се толкова много, че мога твърдо да заявя, че това не е егоизъм, нито  чувство за самосъхранение, нито проява на хипер любов. И да, определено мога да казвам "не", да бъда безумно глупава и да се хиля като дете, защото не ми трябва нищо и никой, за да съм щастлива или влюбена.
Достатъчно ми е да не разбирам масовия вкус и да съм особена, дори и в чувството си за хумор. Няма нужда да съм красива, за да видя красотата, нито да съм добра, за да усетя доброта, но ....... ме има, и се ценя, достатъчно, за да съм безкомпромисна, зла и неуместно нетактична.
Такава съм, такива сме, ..., за да няма нищо общо между нас. За поредна година.
Липсва ми тъпото писане и това да съм драскач. Липсват ми книгите и да рева, докато чета.
Може би, когато имаш напълно и изцяло себе си, можеш да си позволиш да не остаряваш.
Трогната нова година, друже !