От бездната
Отпуска, ... окото на синьото море и слънце, ... сигурно има нещо сбъркано в мен, за да не вярвам в искреността на хората и все да търся да намеря издайническата брънка на нещо, което да издаде досада, лицемерие, неистински чувства и мисли... и лошото е, че все ги намирам. Как беше приказката - лошото е, не че мисля гадни неща, а че гадните неща се случват на мен... Понякога става и така.
Точно, когато преживяваш някакъв прелестен миг на безмерно спокойствие, хармония и чистота ти се случва нещо, което да обезсмисли всичко... Мразя да се правя на Дон Кихот и все да ми се случва да го играя; мразя да се правя и на Робин Худ, ама и това ми се налага понякога; а да не говорим, че на танц кавалера ми каза да се оставя да ме води - e това вече не ми се беше случвало...
Отплеснах се леко от тематиката май - напоследък сънувам луди неща, надрастващи реалната представа за нещата и определено ... нещо губя сигнала... на спътника.
Всъщност се случи нещо този месец - нещо, което не бях преживявала, нещо, което ми показа колко съм слаба и колко много мога да бъда сама... Човек прави избор и понякога не е подготвен за това, което ще последва; не е подготвен за нещата, които не може да контролира, и които могат да се случат. Човек просто прави избор и понякога се вкопчва в него. Всеки има пътища, по които не е минал, но и всеки има пътища, които е изстрадал, или такива, които са сковавали сърцето му. Съдбата има измамното свойство да се прави, че те харесва, докато не те зашлеви точно, когато най-малко очакваш. Не искам да дебна за признаци на нещо предстоящо..., а навън да вали...
Обичам позитивните мисли, харесвам мириса на чисти чаршафи и кубински пури, пристрастена съм към вкуса на марципан, кафе и бира, отморявам с добра книга и се събуждам с разрошени мисли за себе си - такава съм - нека тук бъде моето кътче живот на "хартия"... Защо пък не ? Заради всичко истинско, което се случва само понякога, но не можеш да изтръгнеш от сърцето си дълго време,... заради мен самата ....
Translate
неделя, 30 юни 2013 г.
сряда, 5 юни 2013 г.
Танцува ми се, ужасно много ми се танцува... и то на музика, на която няма как да танцуваш. Краката ми са изтръпнали от седене, мислите ми са се изтъркали от познати мисли..., гърлото ми е прегракнало от толкова студена бира...Искам..., искам да отида на места, за които дори не знам, че съществуват и да вкусвам вкуса на храни, които не съм усещала с небцето си.... (вероятно не искам да се науча да плувам до шамандурата, но пък нямам нищо против да играя пейнтбол... все пак)
Искам да не се променям -да не се налага да се нагаждам към ситуацията и да се снишавам, когато трябва; да не трябва да мълча, когато искам да говоря; да не се спирам, когато искам да продължа; да не трябва да играя мръсни номера на хора, които не го заслужават; не искам да се ядосвам за глупости; не искам да крия истинските си мисли за това, какво мисля за другите; не искам да бъда друга.
Вчера видях случайно един скитник как реже и яде ябълка с мръсните си, сбръчкани ръце и лицето му беше толкова спокойно, че чак му завидях за удоволствието.
Искам и аз така ...
Искам да не се променям -да не се налага да се нагаждам към ситуацията и да се снишавам, когато трябва; да не трябва да мълча, когато искам да говоря; да не се спирам, когато искам да продължа; да не трябва да играя мръсни номера на хора, които не го заслужават; не искам да се ядосвам за глупости; не искам да крия истинските си мисли за това, какво мисля за другите; не искам да бъда друга.
Вчера видях случайно един скитник как реже и яде ябълка с мръсните си, сбръчкани ръце и лицето му беше толкова спокойно, че чак му завидях за удоволствието.
Искам и аз така ...
Абонамент за:
Публикации (Atom)