Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров


Това е моето прощално за тази година, не обичам да задържам нищо - ще те пусна да си отидеш, както си дошъл. Човек не трябва да задържа нищо - най-малкото година след година в емоции... Прощавай !
По празниците все намирах стотинки на пътя - къде кинта, къде две и не ги задържах. Човек не трябва да задържа нищо, защото за да дойде късмета отново ти трябва да го дадеш на някого, защото някой е роден с късмет, също като теб. Никой не е длъжен да ти гледа намусената физиономия и да ти поднася всичко наготово. Животът е друг. Понякога не се изискат много усилия - пресягаш се и го получаваш. Остави "детето" навън и влез. Не хапя. Все пак идва нова година.

Един от последните постове, а защо не и последен - какво се случи с мен едва ли е интересно на някой, пожелавам си да съм здрава, за да мога да устоявам на напъните на съдбата ... Пожелавам си да мога да стоя на крака, когато главата ми се вие ... искам да мога да вирея на много места и да не ми пука какво говорят за мен. Пожелавам си да ме бива в повече неща и да не страдам за глупости. Искам да имам доблест и да не ме е страх. Направих много погрешни ходове, но верните са ми повече. Заради това и заради всеки един миг, който докосва синьото в окото с трепета в сърцето. Весели празници на душата !