Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров


Това е моето прощално за тази година, не обичам да задържам нищо - ще те пусна да си отидеш, както си дошъл. Човек не трябва да задържа нищо - най-малкото година след година в емоции... Прощавай !
По празниците все намирах стотинки на пътя - къде кинта, къде две и не ги задържах. Човек не трябва да задържа нищо, защото за да дойде късмета отново ти трябва да го дадеш на някого, защото някой е роден с късмет, също като теб. Никой не е длъжен да ти гледа намусената физиономия и да ти поднася всичко наготово. Животът е друг. Понякога не се изискат много усилия - пресягаш се и го получаваш. Остави "детето" навън и влез. Не хапя. Все пак идва нова година.

Един от последните постове, а защо не и последен - какво се случи с мен едва ли е интересно на някой, пожелавам си да съм здрава, за да мога да устоявам на напъните на съдбата ... Пожелавам си да мога да стоя на крака, когато главата ми се вие ... искам да мога да вирея на много места и да не ми пука какво говорят за мен. Пожелавам си да ме бива в повече неща и да не страдам за глупости. Искам да имам доблест и да не ме е страх. Направих много погрешни ходове, но верните са ми повече. Заради това и заради всеки един миг, който докосва синьото в окото с трепета в сърцето. Весели празници на душата !

Чувствата идват като порой към мен, помитат ме и ме оставят безмълвна. Когато мога се пазя от хорски очи, но не винаги мога да запазя сърцето си от хорски думи. Мисля нещо от известно време - не знам дали да рискувам, не знам дали ми харесва и дали  е за мен, с една дума страх ме е, защото не съм такава... Знаете каква, ... не съм курва, не че не работя за пари - напротив работя, но като че ли ми липсва нещо за тази работа...не като истинска курва, на която й идва отвътре да се продава. Колкото и да се стремя към себе се все си бягам. Не знам как.
Вероятно никога няма да разбера какво е, няма да знам какво е чувството - не е като влюбване, не е като ревност, не е като нищо познато.Усещам го, защото е токова близко и толкова далечно от мен. Дали не греша, че не е за мен ?

Има дни, когато мислите ми не достигат до мен, когато дори мислите на другите не достигат до мен - говоря условно, по усет, по тона на събеседника, отгатвам и отговарям - тъпо ми е. Не мисля и не, ... не ми е забавно. Осъзнавам всичко чуто по-късно и понякога реагирам. Защо ? Да кажем от мързел. Животът напредва към мен твърде бързо, не мога да го спра, не мога да го стигна. Не ме интересува мнението на другите, не ми е цел да се сближа, не търся да споделя, това, че не съм масовия типаж не ми тежи. Хубавите думи не винаги са казвани от хубави уста.
Знам кое не е наред в мен - онази безумна идея да угодя на някого, а това не е никак хубаво.
Никога не ме е интересувала показността, нито чуждата, нито другата. Нищо няма смисъл в един момент. Не остава нищо накрая. Само спомена - въпреки всичко, което се е случило или именно заради него. Простете ми и бъдете простен, Димитър Ангелов ! Поклон !

Сърцето има свои доводи кого и как да обича. Това, от което толкова много се опасявах преди време, се случи няколко пъти в живота ми. Мислите ми препускаха като буйни коне по пътя ти, за да те последват и все не те стигаха. Колко горко съжалявах само аз си знам - едновременно съжалявах и душата ми грееше в радостна омая. По някакъв див и необясним начин те обичах, да, обичах те, и ми беше пределно ясно как ще свърши това. Не си мисли, че е лесно, не, не е лесно да обичаш такъв като теб, не и когато обича такава като мен. Преминах през няколко фази и нищо. Може ли човек, на когото са му разбивали сърцето да обича отново ? Може ли някой да бъде обичан от човек с разбито сърце ? Защо трябва да обичаш така ? Наистина ли те обичах или това беше една проекция на протест, който отлежава в мен, едно недоволство срещу всякакво статукво, една умора, която търси спокоен пристан, на който да пристане. Всичко е толкова лично и естествено нищо не зависи от теб, ти просто чувстваш...нали знаеш как...?!?!

Човек в наивността и добрината си прави много глупави грешки - в крайна сметка приятел не можеш да наречеш всеки на когото си услужил. Честно казано обичам изненадите, но е разумно винаги да знаеш от кого какво да не очакваш. Харесва ми да не ме използват, докато се самозалъгвам, че ме харесват. Звучи направо еретично. Едно е да говориш сладки приказки, а съвсем друго да си наистина съпричастен, без преструвка, без двоен стандарт и злоумишлени действия. Сега се делим на умни и на по-умни, делим се на тарикати и на по-големи тарикати. Е, не ми е интересно това разделение. Все пак друго си е всеки да може да се присмива на всекиму свободно в лицето.

Една жена може да изиграе всичко от край до край, без това да бъде забелязано. Една жена може да излъже перфектно, да излъже за всичко, но все нещо ще я издаде, колкото и да е прикрита. Има моменти, когато емоцията излиза, показва се иззад тъжната усмивка и уморения смях. Има неща, за които не можеш да излъжеш - не можеш, че носиш нови дрехи на гърба си; не можеш да излъжеш, че не се храниш добре; не можеш да излъжеш, че пушиш от безсилие и омраза към себе си; не можеш да излъжеш, че живота ти е пълен със заместители, заместители на щастие и истински чувства.
Една истинска жена е истинска не защото има много лица, а защото може да ги прояви. Една истинска жена може да не зачете твоите чувства, но и никога няма да ги пренебрегне. Една истинска жена може да няма твоите приоритети и проблеми, но и може никога  да не ти изкаже своите.
Понякога имам чувството, че пиша една и също от милиони години..., и въпреки това съм пропуснала да напиша най-важното - колко изключително глупав може да бъде влюбения.

Не мога да го преодолея, не мога да се пречупя, дори не мога да се напия толкова ..., та какво остава да се измъкна, дори и да искам. Също като на партийно събрание всички събрани около масата и всеки се прави на важен. Животът е една игра, нали ? След време и имената им няма да помня дори. Посещава ме една мисъл за една моя починала баба, ей така, като дихание, като рефрен, като песен. Не зная за годишнини, натам ме води просто мисълта - онази за парещата болка в гърлото, за туптящата болка в сърцето и за дремещата болка в съзнанието. Това да си жена за една друга жена. Всичко е друго сега. Залозите са други. Очите на хората са други. Спомените за всичко далечно са едни и същи почти винаги.
p.s. Един ден и аз ще пиша завързано...

Какво означава, когато главата ти се мотае от сутринта, когато мислите ти и реакциите ти са пропити от безпорядък, и въпреки това очакваш да се случи нещо добро  ?
Трудно ми е да напиша какво не е наред, когато толкова много неща не са наред. Много ми е "забавно" да гледам хора, които се изтъкват и самоизтъкват своята значимост. Как беше - всичко е суета. Вярно е, никога не съм можела да се продавам така.
Изгубила съм интерес към всичко, дори не мога да се надъхам, да намеря отново вътъка, да открия живеца и да продължа ... Оказва се, че ровейки в хаоса на своите чувства, намерих всичко друго, но не и чувства ... след всичко, което съм преживяла, след всеки един безумен опит за саможертва, след всеки един разхвърлян опит да бъда себе си ..., ме няма никъде. Размих се от вятъра, разтопих се от дъжда, обезкръвих се от делника, обезсърчих се от нелюбовта ..., дори огледалото не ме познава вече. Нищо ..., ще си сменя прическата според модата и цвета на настроението според къната.
Докога мога да издържа ... без пуретен дим, и без да бъда едно обикновено момиче, ... напук на няколкото ми кулинарни открития и диви мечтания за нещо повече в живота.

За паленето и за разпалването ... и за това кой как се чувства и с кого чувствата му изскачат. Жежко е ..., струйка пот се стича по лицето ти само като се появиш на улицата. Жежко е, когато си мислиш за други странични нюанси, за голи преплетени тела и каса студена бира или ... на бутилка червено вино в крайпътен сал на речната магистрала, докато подухва лек ветрец и пилее косите ти, а погледа ти се мержелее на отсрещния бряг.
Идват ми странни идеи за ... рисувано стъкло и татуировки... Човек не трябва да се отказва от мечтите си, докато ги има, и никога не трябва да се оплаква от късмета си, за да не му изневери.

За илюзията - онази илюзорната, която те заблуждава също като любовта, че можеш да бъдеш по-добър и способен, отколкото си; че можеш да очакваш да бъдеш по-влюбен и по-верен, а да се окажеш по-сам и бездарен накрая.
За илюзията - онази необходимата, която ни е до болка близка и позната, и от която не искаме да се изскубнем за нищо на света.
За илюзията - онази тягостната и несподелената, която къса сърцето ни и въпреки това е така желана от нас.
Не знам доколко трябва да си умен, за да не си илюзорен и доколко трябва да си илюзорен, за да си колкото трябва умен. Знам, че има хора, които те вкарат в илюзия и всичко е толкова естествено и истинско, че не можеш да разбереш ... докато не видиш каква е тайната на номера с картите от цирка във вечерното шоу на мага, който разкрива магии.
Сюжет на безброй много книги и сценарий на безброй много филми ... е именно илюзията, защото всеки иска да е друг в своите си и в чуждите очи.
Не на последно място - илюзия с ранг на престъпление "чрез въвеждане на лицето в заблуждение" или "възбуда или поддържане у някого на заблуждение". Гръмко звучи...
Човешкият мозък е способен да забравя какво ли не - най-вече илюзиите, в които сам се е вкарал.

Отвън ме гледа една стълба - стара и дървена ...бях забравила колко обичам да наблюдавам хора, когато се правя че гледам нещо друго, да попивам жестовете и да отгатвам какво означават. Страхотно е забавно.
Станала съм някак зла напоследък, започнала съм да говоря лоши думи с лоши хора, започнала съм да пуша повече, не ми се иска да знам защо е така... Понякога е хубаво да нямаш съвест, но въпреки това да не забравяш да се държиш човечно. И все пак нещо те жегва, поне при мен е така, и тогава съжаляваш, че си такъв, ... съжаляваш, защото ... и ти можеш да бъдеш ... същия. Всъщност такива едни ситуации ме подбуждат да мисля по друг начин. Няма да се примиря.

Навиците - тези придобитите напоследък и старите ... Животът отлежава във вените ти като старо вино в бъчва ..., и те прави уморен и тъжен. Какво не мога да понеса ли ? Не мога да приема омразата към себе си, желанието за самоунищожение и безразличието ... Не мога да понеса да те няма, когато си мисля за теб... Къде си и защо не мога да те намеря ?
Навик ли е навика за живот ? Има ли го, ако теб те няма ! Какво ме вълнува ли ? Искам да намеря същото усещане, същата тръпка като при прочит на книга, от която ти е настръхнала косата ... Искам да има повече като теб, а не като повечето уж "приятелства". Сигурно аз не съм достатъчно развита да разбирам подобен вид полуживоти, полускъпоценни отношения, в които не знаеш в дадения сценарий кой на какво се прави и кой кого ласкае. Разстоянието убива ... уви - също като навика, този, от които искаш да се избавиш и не можеш !

Дъжд, дъжд, дъжд и едно наситено синьо небе с бели като памук облаци. Тежките капки дъжд са отминали, водата е успяла да влезе, където може, тревичките са оросени и кални. Преди минути слънцето е пробило и като из под завеса е осветило сцената.
Градът не е същият след тези дъждове. Искам само да съм добре..., докато изпускам дима от пуретата и допивам питието си. Предпочитам другите да смятат, че съм студена и непресметлива. Всеки има свои призраци, всеки има свои вини и грешки, които не иска да си прости, но по-страшни са онези грехове, които другите не искат да ти простят.
Отново ме е обхванало онова тихо меланхолично безвремие, в което потъвам като удавник без сламка. Вдишвам и недоумявам как така правя толкова време едно и също и пак не мога да свикна с треската преди събитие.
Завърнах се, нося в себе си толкова много гнили мисли, че не знам как продължавам напред. Поглеждам се и мимоходом усещам, че все някога ще свикна и с това. И пак ще бъда друга, каквато никога не съм очаквала, че ще бъда.
Няма да го кажа, въпреки че е на върха на езика ми и ме болят гърдите да го изкрещя.
Небето е червена жерава, като огън, запален, за да угасне преди да се е разгорял. Птичките обикалят в свой собствен полукръг. Задушавам се.
Знам какво мога да правя, знам какво мога да правя, когато не мога да правя нищо. Безумно е да мисля за нещата, които не съм в състояние да подчиня на волята си.
Смрачава се, също като тъмнината, в която е изпаднала душата ми. Не искам вещи, не са ми необходими, и без дрехи тялото ми ще си остане гъвкаво и здраво. Не искам да съм като другите, след като мога да бъда като себе си. Нищо не може да ме задоволи така, както ако съм го получила тогава, когато не съм го пожелала.
Няма да плача, когато ме нараняват и няма да ме боли, когато мълча. Вече съм по-добре. Благодаря.

Тук съм... , а мога да бъда и там ... уча се да карам кола и ми харесва, уча се да боядисвам eдна ивица от тавана на дневната с четка и се получава бавно, уча се да бъда строга майка и ми е нетипично, уча се да си угаждам, което си е супер. Все още има ситуации, на които реагирам първосигнално и изненадвам себе си. Все още мога да не харесам някого от първия миг, в който го видя. Все още се придържам към непоказното държание. Все още не ми се получава да бъда популярна "квачка" и да кипя от престорени емоции. Все още мога да изгубя интерес толкова бързо във времето, за колкото съм го породила.
Как прекарахте July morning край реката ?!?!

Мъжът е като едно истинско дете - иска всичко да има, иска по-много от всичко да има, и да е над всички мъже. Мъжът е ненаситен тогава, когато знае какво иска и егоист, когато не знае (особено, когато не става дума за жени)... Мъжът с главно "М" можеш да срещнеш един път и да срещаш негови копия още много пъти. Мъжът, за когото ще те е страх и ще искаш да закриляш е само един уви, и това обикновено е синът ти.
Честит ден на детето на всички със синдрома на "Питър Пан", .... честит празник, деца !

Харесва ми небето да е наситено синьо, да има нюанси на три цвята при залез, да ме гледат замислени макове по пътя и да чувам птичата песен като шепот. Харесва ми да чувствам полъха на вятъра между пръстите на ръцете си, когато галя избуяла тревичка с охлювче на нея. Когато те боли нещо, осъзнаваш какво е да си здрав. Когато го няма някой, осъзнаваш какво е да ти липсва.
Да ..., липсва ми общуването без думи, само с поглед ..., липсва ми единомислието без противоборство, липсва ми истинския звънък смях без позьорското хилене ... липсваш ми.

Какво значение има какво ще напиша ? Пак ще е напразно, пак няма да е амбициозно и запомнящо се ... пак ще искам нещата, които нямам и ще ми е все тая ...
Амбицията - от къде идва и кой я подхранва, вродена ли е или придобита, необходима ли е или не ... Кой знае, може някой ден да не се налага да плащам за чуждите вродености, а за собствената си нетипичност ...За да направиш скок не заради автобиографията, а заради себе си е нужно малко по-малко от късмет и малко повече от инат.
Не може да е само това ... или

Защо мъжете харесват красиви жени ? Заради гримираното привлекателно лице, което виждат само на визия ! Защото това е начина да забравят друго красиво женско лице ?!?! Какво означава да си красива ? Да носиш красотата в себе си или да сложиш красиво стоящи на теб дрехи и накити ... Да пием за глупостта от любов !
Честит първи април .....

Знам, че и това ще отмине и няма да помня вече ... Когато опъваш твърде много една струна тя ще се скъса в един момент, вината е взаимна, нали знаеш ? Обикновено предвкусвам посоката на движение на мисли, усещам собствения си жар и знам как ще свърши историята ... дори с кичурите разпиляна чуплива коса и студен нюанс на сиво в очите.
Вярвай ми, случва се да не ми е интересно да знам ... и тогава просто спирам да чувствам.

Мразя да изчислявам срокове и да довършвам работата на някой друг. Прекалено е пролетно, за да мисля за сериозни неща като колко хора посещават гробовете на своите близки в такова време. От не много време насам обаче забелязвам, че сантименталността е отвратително качество и обикновено, когато някой ти каже нещо, няма скрит подтекст. Не че едното има връзка с другото. Забелязвам също, и че не знам как да реагирам на комплименти, и поради тази причина не ги приемам под никаква форма. Стига лигавене - живота е прекалено коварен. Хъса, който нося май го използвам в грешна посока.

Изключително лесно е да си събереш багажа, учудващо трудно е обаче да си тръгнеш. Нещо съм се разпиляла от една година насам - багажа ми на една страна, мислите ми на друга. Не знам и аз къде се населява душата ми, нито къде ми е адреса. Несесера и джоба с подръчни материали са все в мен. Тежичко е. Подплатила съм се с разностранни емоции, и ми липсва почивка. Понякога ми е едно такова демотивирано, друг път направо съм ентусиаст. Как да кажа - на настроения съм. Абе, циркаджилък...

Мрачно и тъмно е край реката нощем, по - мрачно и тъмно откъдето и да било... и времето е едно такова никакво тия дни. Понякога, когато се погледна отстрани съвсем осъзнато не се харесвам, но това не означава че мога всичко да променя. Човек трябва да знае кога да замълчи пред собствената си непресторена безпомощност и да продължи да човърка в душата си за още призраци на умрели надежди. Какъв е смисъла ли ? Такъв какъвто сам си го сътвориш !
Не искам да правя глупости, наистина не ми е нужно да разтривам мощното си его с благовонни масла, за да разбера, че не е това начина да не постъпвам правилно.

Искам да променя нещо, за да не ме е страх, че може да ми се случи изведнъж, без да го очаквам. Искам да не пазя тайни, които могат да излязат наяве. Искам да не изпитвам липса.
Човек дори няма право да бъде оптимист в това време, а е толкова полезно да го има различното мислене...

Нещо не ми върви напоследък..., и не си внушавам  - сякаш всички са по - умни от мен, а аз все се дъня. Нещо не е наред, ... и не, не ми е необходим списък с неща, които да постигна през 2014. По дяволите, не искам да пиша как се чувствам, когато се чувствам зле. Не съм чак такъв прецакан егоист.
Нали знаете как, когато човек го споходи една неволя, сякаш го спохождат след това на талази още много неволи. Като на "филм", само дето последния монолог на актьора в представлението на театъра, го няма в постановката. И сякаш всички плъхове накрая влизат в капана.

Ужасно мразя да се тревожа за глупости особено като знам че най-важните неща се случват, когато не ги очаквам. И все пак е патетично ...
Имам чувството, че е време за предизвикателство - иска ми се да повярвам, че мога да пиша по друг начин на чаша истински горещ шоколад, докато навън вали сняг, ... иска ми се да мисля за много неща смислено и да чувствам всяко от тях, а не като сега ...
Като се замисля има безброй много неща, които не мога да правя, но това не ми пречи да бъда себе си. Има безброй много неща, от които ми е кофти и тъжно..., има неимоверно много ситуации, които трябва да преначертая преди да се случили, за да ги изиграя правилно накрая.
Не знам дали съм порастнала достатъчно, че да признавам всички свои слабости на глас. Не знам мога ли да изляза от образа, който другите не виждат. И все още не знам какво да правя със себе си, когато ме е обхванал бяс.

Изгубена в междуредието от букви и недомислици на белия лист понякога забравям как изглежда Дунава. Трябва ми гледка, за да забравя за другото, за почти всичко останало...  Сънуваме ли всичко, от което се страхуваме или се страхуваме от всичко, което сънуваме ? Как се случват нещата, които не зависят от нас ?

Старостта те прави дребнав и подробен, кара те да разказваш едни и същи приказки по хиляда пъти на ден, и все да се бъркаш в хорската паница.
Вярвай ми винаги съм искала да избегна злободневната новинарска мешавица и обсъждането на баналности от делника - "е не се въздържах", както обичам да се изразявам.
Та въпроса е: защо в България жените раждат - заради помощите, наречени майчинство или заради самото майчинство. Може ли любовта да храни и как ? Това е във връзка с широко разпространеното плакане за парите за отглеждането на дете до 2 години. Определено в по-западните държави този въпрос не стои на дневен ред, там просто парите са достатъчни, но и майките не са на 16 години. Жалко, че у нас да си майка е почти обида.
Друг въпрос: ако намерите на улицата портомоне без документи и с 10 000 лв. бихте ли го занесли в полицията ? Можем ли да бъдем честни, без да бъдем лицемерни и кога ?
p.s. Седях на една маса, подпряна на лявата си ръка, а с дясната си играех с малката празна чаша кафе, краката ми се мърдаха под масата в свой собствен такт, ... и гледах седящите срещу мен ... е няма такова déjà vu.

Честита да е чисто новата ни неизхабена година !
Годините бавно и полека се изнизват измежду пръстите ни с все едни и същи пожелания, фоерверки и очаквания. Обаче истинските гъдели, истинските споделени прегръдки и истинската усмивка са нещо друго. Пласт след пласт, радост след тъга, ... и много работа, вероятно не остава нищо накрая.
Сигурно трябва да спра да пиша, да си боядисам косата и да стана нормална. Нямам необходимост да ми правят психоанализа, нито аз да правя такава, искам да се променя и да се променям постоянно...
Стига вече трагедии, безмозъчни деяния и действия, и зле прикрити карнавали.