Понякога имам чувството, че в някои направления живота ще си остане все такъв - все ще се налага да носим паразитите на гърба си, и все ще ни използват да вършим работата на някой друг ... е не е често. Защо не се дава на всекиму според заслугите ? Призвание ли е да си идиот или идиотите са тези със заслугите ? Кога престана да ме интересува мнението на някой друг глупак за мен ли ? Когато маймуните в живота станаха повече от тези в главата ми !
Поглаждам брада като онбашия и продължавам да гледам тъпо пейзажа ...

p.s. Понеделник зарадвах една дама и ми стана готино.
Не е нужно да разбираш някого или нещо, за да го харесваш. Не е нужно да променяш нещо в някого, за да го приемеш. Не е нужно все да се усмихваш, за да разберат, че ти е весело. Не е нужно да си умен, за да мислиш. Не е нужно да си влюбен, за да обичаш. Просто е.

Нещо..., нещо..., нещо лично - забелязвам в себе си някои слабости, които искам да изчистя. Искам да мога да кроя без да прекроявам, да съм емоционална без да показвам емоция, да крия без да съм прикрита, да мълча и да не говоря безмълвно...
Понякога се обезверявам ..... и тогава е най-трудно. Хората са стадни животни и обикновено не знаят какво искат, и точно тогава обикновено лъжат най - много.