В световния ден на книгата... сред модернизацията на технологиите в световен мащаб... искам да си призная - харесва ми допира на пръстите ми с хартията и печата върху нея, харесва ми мириса на нова и не толкова нова книга, харесва ми да чета навън и слънцето да огрява четивото ми.
Четенето никога не е вредно, стига четеца да е  достоен и текста да е вдъхновен.
Понякога се връщам назад и ми е едно такова учудено каква съм била..., също като книгите позабавила съм кориците си и аромата ми е друг..., догорчавам като силно кафе и се чета на един дъх като любовен роман, не като комикс от списание. Прави ли сте хартиени човечета и лампи с хартиена шапка на глава ?!?! Пускали ли сте наскоро хартиени самолетчета ?!?! Пробвайте, няма да сбъркате.
p. s. И като си помисля, че седмицата започна с един разкошен букет лалета и нарциси от един прекрасен човек.

Човек никога не знае когато срещне някой какво влияние ще окаже той върху него. Всъщност бях забравила какво е да говориш нелицемерно, да бъдеш искрен и честен, да приемаш нещата от живота по друг начин. Колко е хубаво само да общуваш просто, да получаваш и да даваш, без да се замисляш от кого и на кого, колко и какво си дал или получил.
Животът предлага толкова много мигове, в които можеш да се отдадеш на изкушението и толкова много моменти, в които всяко изкушение води до ново изкушение и до нищо добро. Никога не съм мислила, че повтарям някого, но все пак съм като всяка жена - имам същите безумни идеи за добра дума и ласка. И в същото време обичам да чета за убийства, не заради самите убийства, а заради това какво става в мозъка на един убиец преди, по време и след самото убийство. Докъде стига всеки един от нас в пирамидата на потребностите на Маслоу ? Кой каква потребност задоволява ?
Зелена пролет е и като истинска пролет е едно такова топло и приятно.
Честит празник на всички юристи.

Банско, семинар, петзвезден хотел и закачлив професор, както и хора, показващи лукс и връзки с влиятелни люде, и естествено свещена простота на облекло и липса на всякакви задръжки. Нямате и представа как си личат хората какви са отвътре, как задоволявайки определена потребност не се знае достигат ли до мисълта за друга, след като не мислят върху нищо съществено, не чуват нищо и не реагират на нищо освен на "реклама". Колко е естествено само да се обсъждат другите със същия хъс, с който се сяда на масата да се яде. Човек трябва да е ориентиран в обстановката, но и да умее да се забавлява умело, за да не изпадне в смешна дисхармония и излишна логорея. Бях забравила колко ме радва психологията на личността. Вътрешният ми глас почти през цялото време води безумен монолог на фона на други разговори и очите ми като че ли не издаваха мислите ми с изключение на моментите на върховна умора. Аз не съм съдник и поради това мога да съдя само себе си. Никога няма да бъда комуникатор от класа и ако това означава да съм неинтелигентна, нека бъде такава. Има всякакви хора и хора за всичко. Остава да намеря къде ми е добре ...
Честит празник, цветя !
Послеслов 
Ужасно мразя да чувам коментари за всичко, което не се разбира от масовата публика, но се ненавижда. Това, че изповядваш дадена религия и спазваш правилата не те прави по-малко умен от останалите. Това, че не знаеш какво означава за някого нещо, не означава, че то не означава нищо. Уффффффф, няма да се уморя да пиша и да бъркам в душата на душиците.