Изморена съм, ... струва ми се че това, което имам е недостатъчно и все искам повече - къде от лакомия, къде от скука, къде от силно недоразвит потребителски нагон..., дори от носталгия, и все не ми стига... и все нещо ми липсва (смея се). Обезумяла съм нещо, броя минутите припряно, ще кажеш, че ще ги купувам и няма да ми стигнат парите...(и по дяволите мразя да пуша за разтуха). Вече не ми става по-леко от пушенето..., но ми става по-ясно от писането...
С времето нещата, които могат да те опустошат изцяло нарастват, вместо да стават по-малко, товара става по-тежък, вместо да олеква и на теб ти става по-тъжно, вместо да ти става по-смешно...Никога не съм мислила, че ще го напиша, но ... повярваш ли веднъж, че не си достатъчно добър за нещо - си загубен, робуваш ли поне веднъж на чуждото мнение - значи си поредния душевен инвалид, приемеш ли да си нещо повече от просто егоист - не те разбират...
Не ми пука за притежанието на каквото и да е, ако ме няма мен, ако не мога да прошепна думите, които значат нещо на някой друг...
Не ми пука за липсата или изобилието на нещо в живота, ако не го осъзнавам така...
Не ми пука от глупостта, особено ако е моята ... и въобще не ми пука ?!?!?

Ако се науча да не ме боли от думите, ще ми бъдеш ли верен ? Ако се науча повече да не слушам сърцето си, ще ми се довериш ли ? Ще ми разкажеш ли неща, за които не знае никой ? Ще ме отведеш ли там, където никога не съм била ? Ще можеш ли след това да ме забравиш ?
Изкрещи го, сърце ! Изплачете го, очи ! Докосни го, душа !

Има времена, в които е по-добре да четеш, отколкото да пишеш ... Има времена, в които ме обхваща привидната веселост и безгрижие на младеж ..., и времена, в които позволявам да бъда наранена. Времена, в които търся щастие и времена, когато го намирам в спокойствието...
Трябваше да пиша за плановете и планирането, за целите и реализацията им, за себе си и промените, но ... нещо не ми е толкова сериозно.
Ако това означава, че съм 99 % мъртва - нека бъде така, заради миговете, в които не вярвам, че всичко е цел, план и пари. Контрол над всичко, но не на всяка цена. Понякога човек има нужда да промени нещо - дори и в себе си, да раздвижи въздуха и да разбере дали ще се изненада от нещо ново. И всичко това отделно от факта, че човек е променлива величина.
Ще цитирам нещо, което препрочетох отново тези дни :
"Шестте грешки на човека, според Цицерон, са:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот."
Седмата каква е за теб ?