Убедена съм на двеста процента, че една определена песен ми носи късмет, че въпреки всички глупости, които се случват в живота на човека, трябва да си напълно убеден в собствената си правота и сила. Дори и да срещнеш някого и той да ти разкрие за теб неща, които не подозираш за себе си, то това не те прави задължително лош и неразбран. Просто е трябвало да стане така, защото ние сме това, което мислим за и чувстваме към другите, а не само това, което мислим за и чувстваме за (и въпреки) себе си.

Всеки има мигове на срещи със себе си, на монолог и онова нескрито оглеждане като пред огледало, когато гледаш хубавите си отразени насреща очи. Един вид истинска среща, в която разговаряш с душата си, не сдържаш думите, позите и движенията на мисълта, също като среща с роднина, с който не си разговарял отдавна и искаш да му споделиш милион случки. Важно е да ги има тези отражения, да го има досега на едно сърце с друго сърце и да отстояваме с очи, с дела и помисъл.