Не мога да го преодолея, не мога да се пречупя, дори не мога да се напия толкова ..., та какво остава да се измъкна, дори и да искам. Също като на партийно събрание всички събрани около масата и всеки се прави на важен. Животът е една игра, нали ? След време и имената им няма да помня дори. Посещава ме една мисъл за една моя починала баба, ей така, като дихание, като рефрен, като песен. Не зная за годишнини, натам ме води просто мисълта - онази за парещата болка в гърлото, за туптящата болка в сърцето и за дремещата болка в съзнанието. Това да си жена за една друга жена. Всичко е друго сега. Залозите са други. Очите на хората са други. Спомените за всичко далечно са едни и същи почти винаги.
p.s. Един ден и аз ще пиша завързано...