Накрая се осъзнах - приказката свърши в мига, в който погледнах от всички страни и разбрах, че не си струва да ме гложди. Някои неща просто никога няма да се променят, поне за мен и няма защо да се правя, че ми е интересно и съм чудодейка.
Хората не обичат трудните ситуации, които изискват експанзивни решения. Когато нещо ти тежи, не е нужно да го носиш като тежест, нужно е да продължиш.
Днес се оказах на косъм да се ядосам повече, отколкото е нужно, но се спрях. Няма да променя нищо и никого така, само ще с натъжа, а кому е нужна тази емоция.
Длъжна съм да не ми пука какво говорят за мен и аз да не говоря повече, отколкото трябва. Това е начина да остана, ... дори и без надежда.