Любовта към частното ли е първа или към цялото, обичаме яйцето или обичаме кокошката ..., харесваме написаното, или харесваме автора..., слушаме приказките, и ако е така, можем ли да слушаме със сърцето си...

Припомням си есента и мислите ми от преди, и колко не съм била права. Все подреждам и все неподредени стоят всичките ми скрити емоции. Кой знае какво се крие наистина зад поведението ми ? И дали всичко е изначално и се корени в детството ?

Сънувам реални сънища, в които мислите ми са като бурени насред поле, и после не спя...

Трябва да приуча себе си на търпение и на ... разбиране.

Устата ми е пълна с пясък
и песъчинките са като камък,
застанал ми е на гръкляна...
и ме кара да мълча.
Прочиствам гърло и преглъщам,
и няма как да не въздъхна
и да не поспра...... 

Дай ми сили, за да съм
и прости ми, за да мога.
Тъй корава и да искам
няма как да съм.

Раздялата - дори и с един предмет може да бъде мъчителна. Някак си колкото и да си подготвен за нещо, винаги има момент, в който поглеждаш назад за секунда и се разделяш. Остава ти надеждата и очакването, че е за добро. В България доброто трудно те сполетява.
В моя случай стана така, че радостта от придобиването на нещо ново, се помрачи от новината за принципно лично сполетяла ме несправедливост. В живота все така се получава - трябва да има равновесие, само дето не разбрах с какво заслужих тази неправда. Вярвайте ми не се величая като пиша това. Пиша го, защото ме заболя и защото ми е обидно.
Най-импулсивно действам, когато съм ядосана, добре, че не ми беше насреща тогава.
Нещо този омагьосан кръг и тъпкане на едно място взе да ме дълбае.