Интермецо

Не претърсвай моите привички,
за да ме изучиш и узнаеш.
Не бъди такава като всички,
ако ме обичаш и желаеш.
Радвай се! Недей анализира
подтекста на всяка изненада.
Нещо всеки ден у нас умира.
Аз те искам да си вечно млада.
Нека да сме същи като тая
мъдра, невзискателна природа.
Тя не мисли никога за края,
тя не чака пример и изгода.
Нека се обхванем неусетно.
Всеки да е свой и притежаван.
Всичко да е нежно, мимолетно.
И така до смърт да продължава.
1966


  Радой Ралин

Жега е, дори не помня кога за последно съм си помисляла, че мога да продължа така, както досега, но всеки един момент има своя контрамомент и своето автоимунно минало. Няма я фината реторика на изказа, ако я няма и публиката, макар и не всяка публика да може да оцени краснословието. Когато излезеш от хаоса, обикновено хаоса не излиза от теб и човек не може да има нищо.
Пак взех да пиша лудости под парещото жегаво небе.