"Дълго мълча. Докато говоря с околните, чувам мълчанието си най-силно.
Усещането е нормално в нашите общества, ние живеем в нишите си, побираме
широките си души в тесни пространства и ги приспиваме.
Мълчанието е
събиране на вода. Капка по капка, трупаш свежа живинка в себе си. Пълниш
се, додето можеш и после се изливаш в думи, действия или чувства.
Винаги има кой да ти напие водата и чия вода да напиеш ти."
Галя Вазова
Обичам позитивните мисли, харесвам мириса на чисти чаршафи и кубински пури, пристрастена съм към вкуса на марципан, кафе и бира, отморявам с добра книга и се събуждам с разрошени мисли за себе си - такава съм - нека тук бъде моето кътче живот на "хартия"... Защо пък не ? Заради всичко истинско, което се случва само понякога, но не можеш да изтръгнеш от сърцето си дълго време,... заради мен самата ....
Translate
Показват се публикациите с етикет Цитати. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Цитати. Показване на всички публикации
петък, 15 юни 2018 г.
вторник, 1 август 2017 г.
Интермецо
за да ме изучиш и узнаеш.
Не бъди такава като всички,
ако ме обичаш и желаеш.
Радвай се! Недей анализира
подтекста на всяка изненада.
Нещо всеки ден у нас умира.
Аз те искам да си вечно млада.
Нека да сме същи като тая
мъдра, невзискателна природа.
Тя не мисли никога за края,
тя не чака пример и изгода.
Нека се обхванем неусетно.
Всеки да е свой и притежаван.
Всичко да е нежно, мимолетно.
И така до смърт да продължава.
1966
Радой Ралин
събота, 31 декември 2016 г.
Още една почти отминала година и
31.12.1951 г.
Салют
Виж, не искам много,
само ръката ти, да я държа
като жабче заспало доволно.
Имам нужда от вратата, която ми открехваше,
за да проникна в твоя свят, тази бучица
зелена захар, окръглена радост. Няма ли да ми дадеш
ръката си през тази
Новогодишна нощ на совите прегракнали?
Не можеш, по технически причини. Тогава
измислям я във въздуха, изплитам всеки пръст,
копринената праскова на твойта длан
и опакото й, страна на синкави дървета.
И ето хващам я и я задържам така сякаш
едва ли не от туй
светът зависи,
смяната на четирте сезона,
пропяването на петлите, любовта на хората.
само ръката ти, да я държа
като жабче заспало доволно.
Имам нужда от вратата, която ми открехваше,
за да проникна в твоя свят, тази бучица
зелена захар, окръглена радост. Няма ли да ми дадеш
ръката си през тази
Новогодишна нощ на совите прегракнали?
Не можеш, по технически причини. Тогава
измислям я във въздуха, изплитам всеки пръст,
копринената праскова на твойта длан
и опакото й, страна на синкави дървета.
И ето хващам я и я задържам така сякаш
едва ли не от туй
светът зависи,
смяната на четирте сезона,
пропяването на петлите, любовта на хората.
Хулио Кортасар
Салют
понеделник, 23 февруари 2015 г.
С възрастта човек все по-рядко се сеща да мечтае и да помни какво е мечтал като е бил по-млад. С възрастта човек все по-рядко се сеща да бъде себе си и все гледа да е като хората и да се конкурира. Дразня се от възрастта, от проблемите на възрастните, от кривоговора и шума на останалите.Дразня се от пестенето ...
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим. /Стефан Цанев/
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим. /Стефан Цанев/
понеделник, 29 декември 2014 г.
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Никола Вапцаров
Това е моето прощално за тази година, не обичам да задържам нищо - ще те пусна да си отидеш, както си дошъл. Човек не трябва да задържа нищо - най-малкото година след година в емоции... Прощавай !
По празниците все намирах стотинки на пътя - къде кинта, къде две и не ги задържах. Човек не трябва да задържа нищо, защото за да дойде късмета отново ти трябва да го дадеш на някого, защото някой е роден с късмет, също като теб. Никой не е длъжен да ти гледа намусената физиономия и да ти поднася всичко наготово. Животът е друг. Понякога не се изискат много усилия - пресягаш се и го получаваш. Остави "детето" навън и влез. Не хапя. Все пак идва нова година.
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Никола Вапцаров
Това е моето прощално за тази година, не обичам да задържам нищо - ще те пусна да си отидеш, както си дошъл. Човек не трябва да задържа нищо - най-малкото година след година в емоции... Прощавай !
По празниците все намирах стотинки на пътя - къде кинта, къде две и не ги задържах. Човек не трябва да задържа нищо, защото за да дойде късмета отново ти трябва да го дадеш на някого, защото някой е роден с късмет, също като теб. Никой не е длъжен да ти гледа намусената физиономия и да ти поднася всичко наготово. Животът е друг. Понякога не се изискат много усилия - пресягаш се и го получаваш. Остави "детето" навън и влез. Не хапя. Все пак идва нова година.
сряда, 6 март 2013 г.
Няма щастие без глупост.
Софокъл
Животът е разказ, изплют от урод с вяра и безумство, лишен от капка смисъл.
Шекспир
Най-красивото нещо в живота е връзката на човека с човека.
Екзюпери
Истината е, че никога не съм с човека, с когото съм.
Т.Капоти
Има неща, които трябва да се преживеят, за да се разкажат.
М.Тачер
Софокъл
Животът е разказ, изплют от урод с вяра и безумство, лишен от капка смисъл.
Шекспир
Най-красивото нещо в живота е връзката на човека с човека.
Екзюпери
Истината е, че никога не съм с човека, с когото съм.
Т.Капоти
Има неща, които трябва да се преживеят, за да се разкажат.
М.Тачер
събота, 19 януари 2013 г.
Чуствеността един ден ни отвежда другаде, прищявката търси нови усещания. Но какво от това ? Ако бях те обичал па-рано както ти би желала, нямаше да те обичам така, както те обичам сега. Чувствата, които изтичат капка по капка от сърцето образуват накрая сталактити. Това е за предпочитане пред силните порои, които ги отнасят. Ето кое е вярно. Сигурен съм.
Г. Флобер
Сърцето на глупавия е в неговия език. Езикът на умния е в неговото сърце.
Авицена
За да изобретиш, трябва не само да гледаш внимателно, но и да знаеш много, да знаеш къде да гледаш.
Г. Менделс
Г. Флобер
Сърцето на глупавия е в неговия език. Езикът на умния е в неговото сърце.
Авицена
За да изобретиш, трябва не само да гледаш внимателно, но и да знаеш много, да знаеш къде да гледаш.
Г. Менделс
понеделник, 14 януари 2013 г.
За днешния човек е полезно да се оглежда от време на време в огледалото.
Хипократ
Твори последователно не този, който хвърчи, а този, който седи.
Константин Петканов
Получаването на каквото и да е знание е полезно за ума. Нали нито едно нещо, не може да се обича, без да се опознае.
Леонардо да Винчи
Хипократ
Твори последователно не този, който хвърчи, а този, който седи.
Константин Петканов
Получаването на каквото и да е знание е полезно за ума. Нали нито едно нещо, не може да се обича, без да се опознае.
Леонардо да Винчи
неделя, 13 януари 2013 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)