"Дълго мълча. Докато говоря с околните, чувам мълчанието си най-силно. Усещането е нормално в нашите общества, ние живеем в нишите си, побираме широките си души в тесни пространства и ги приспиваме.
Мълчанието е събиране на вода. Капка по капка, трупаш свежа живинка в себе си. Пълниш се, додето можеш и после се изливаш в думи, действия или чувства. Винаги има кой да ти напие водата и чия вода да напиеш ти."

Галя Вазова

Не ми пука за дребните душици - за всички, които намират опора в стереотипа на това, че са мислещи и/или са си само- достатъчно готини, а тъпчат на едното място с години.
Не ми пука за всички, който не познават значенията на думите, и им се иска да приемат всичко буквално и/или са си само-обидени по рождение или неодраматични по природа и/или по граматика.
Не ми пука за всички, които никога не са грешили през живота си, защото са изкарвали другите виновни.
Не ми пука какво приказват или се опитват да си мислят хората за мен, докато не ми го кажат в очите и не стане диалогично просто.
За безусловните подигравачи, безцелните сеирджии, мързеливите егоисти и словесните работачи, за големите тарикати и малките търговци, за тези, които се опитват да ти бъркат в главата и да ти слагат мисли наготово, за тихите викачи, тънките тъпкачи и верните мракобесниците, за тлъстите вещари и ценителите на опаковката, за масовата публика....

Нека извика силно, че греши само този, който се стреми да свърши нещо, което може и то добре. Другите не ме интересуват.
Обичам дръзката реч в малкото думи и гъдела в стомаха от приказка, казана навреме.
Останалото е мълчание.