Обхванала ме е носталгията по детското ми колело с три колела, което имаше само един педал ...., по филията намазана с масло и червен пипер...., по играта "народна топка"....., по детските ми мисли за всичко околно. Какво време беше само тогава ?
Напоследък се чувствам празна откъм емоции и това моментно настроение направо ме завладя. Забравила съм толкова много неща от детството, а сега някак всичко се връща...
Когато се усетиш достатъчно зрял в един момент се спираш и осъзнаваш какво си пропуснал и най-вече с кого. Пусто ми е ..., и празно ... и не мога да плача..., защото ... така трябва.

Харесва ми, когато нещо ме трогва, когато нещо пълзи към мен и ме достига, когато ме докосва... като мисъл, като идея, като вървулица от чувства за мен и около мен...
Харесва ми, когато не ме проумяват, не разбират какво мисля и как мога да чувствам...по инстинкт... със затворени очи... и да не сбъркам.
Харесва ми всичко, което мога да правя без да съм го правила никога преди... по усет..., деликатно като дихание.
Харесвам всичко, което идва по естествен начин..., като усмивка, предизвикана от неочакван жест; като дамски шал, развързан от вятъра; като забравени семена, поникнали на пролет.
Харесва ми да съм жива, от плът ... и да мога да бъда естествена..., докато мога.

Иска ми се да бъда по-искрена и по-истинска, по-целенасочена и по-целеубедена, по-спокойна и по-първична. Иска ми се да чувствам, да имам усет да чувствам свободата, да дишам и да не трябва да обяснявам нищо ...