Подхлъзнах се..., сама изиграх себе си ..., и сега ме е яд.
Вероятно няма да повторя същата грешка отново, но дотогава ... Дерзай !!!

Помня, че се събудих ... и после пуших една счупена пура..., дърпах толкова ожесточено и продължително, че ме заваля дъжда накрая...
Бе 04.30 сутринта. Гледах светлините на града и си мислех, че ... няма смисъл от излишни емоции и показно държание. И бях права.
На кого му пука за нещо въобще ? Освен на мен ...
Ще трябва да свикна... отново.

Ти влизаш в мойте мисли като буря -
очаквана, измолена, опосна, зла.
Помиташ мойта воля безпощадно,
безмилостно ме правиш да трептя.

Измокряш ме до слабите ми кости,
в косите ми кат вятър се плетеш.
Помилваш ме по скулите ми нежни
и бавно смъкваш дрехите от мойте рамене.

Нашепваш ми да тръгна гола-боса,
по пътя трънен да вървя,
без страх в сърцето да те следвам
и да повярвам в своята съдба.

Ще бъде ли така - аз няма как да зная.
Обичам ли те - мисля, не !
Но ти дойде и ме открадна
и аз разбрах какво е да съм с теб.

юли 2002 г.

Днес е един от онези дни, в които .... можеш да настъпваш себе си безброй пъти и да нямаш мазоли на краката..., можеш да чувстваш угризения и да не правиш фатални грешки..., можеш да вдишаш страх и да не издишаш надежда.
Днес е един от онези дни, в които ти се иска да говориш тихо, а да се чува високо. Днес е ден, в който, каквато и страна да вземеш ще сгрешиш, каквото и да кажеш няма да бъде разбрано, с когото и да се срещнеш, няма да бъдеш видян.
Днес... ден като всеки друг... лицата са същите... декора и сцената сменени.
Вероятно дори и мислите си не харесвам вече ..., защото са дошли днес, а аз съм била в разход на енергия за глупости.
Уж нищо не е станало днес, а ми е ... гнило отвътре и ... самотно отвън ..., пък стаята е пълна с хора.Чудничко...