Обхванала ме е носталгията по детското ми колело с три колела, което имаше само един педал ...., по филията намазана с масло и червен пипер...., по играта "народна топка"....., по детските ми мисли за всичко околно. Какво време беше само тогава ?
Напоследък се чувствам празна откъм емоции и това моментно настроение направо ме завладя. Забравила съм толкова много неща от детството, а сега някак всичко се връща...
Когато се усетиш достатъчно зрял в един момент се спираш и осъзнаваш какво си пропуснал и най-вече с кого. Пусто ми е ..., и празно ... и не мога да плача..., защото ... така трябва.