От бездната
Отпуска, ... окото на синьото море и слънце, ... сигурно има нещо сбъркано в мен, за да не вярвам в искреността на хората и все да търся да намеря издайническата брънка на нещо, което да издаде досада, лицемерие, неистински чувства и мисли... и лошото е, че все ги намирам. Как беше приказката - лошото е, не че мисля гадни неща, а че гадните неща се случват на мен... Понякога става и така.
Точно, когато преживяваш някакъв прелестен миг на безмерно спокойствие, хармония и чистота ти се случва нещо, което да обезсмисли всичко... Мразя да се правя на Дон Кихот и все да ми се случва да го играя; мразя да се правя и на Робин Худ, ама и това ми се налага понякога; а да не говорим, че на танц кавалера ми каза да се оставя да ме води - e това вече не ми се беше случвало...
Отплеснах се леко от тематиката май - напоследък сънувам луди неща, надрастващи реалната представа за нещата и определено ... нещо губя сигнала... на спътника.
Всъщност се случи нещо този месец - нещо, което не бях преживявала, нещо, което ми показа колко съм слаба и колко много мога да бъда сама... Човек прави избор и понякога не е подготвен за това, което ще последва; не е подготвен за нещата, които не може да контролира, и които могат да се случат. Човек просто прави избор и понякога се вкопчва в него. Всеки има пътища, по които не е минал, но и всеки има пътища, които е изстрадал, или такива, които са сковавали сърцето му. Съдбата има измамното свойство да се прави, че те харесва, докато не те зашлеви точно, когато най-малко очакваш. Не искам да дебна за признаци на нещо предстоящо..., а навън да вали...