Има времена, в които е по-добре да четеш, отколкото да пишеш ... Има времена, в които ме обхваща привидната веселост и безгрижие на младеж ..., и времена, в които позволявам да бъда наранена. Времена, в които търся щастие и времена, когато го намирам в спокойствието...
Трябваше да пиша за плановете и планирането, за целите и реализацията им, за себе си и промените, но ... нещо не ми е толкова сериозно.
Ако това означава, че съм 99 % мъртва - нека бъде така, заради миговете, в които не вярвам, че всичко е цел, план и пари. Контрол над всичко, но не на всяка цена. Понякога човек има нужда да промени нещо - дори и в себе си, да раздвижи въздуха и да разбере дали ще се изненада от нещо ново. И всичко това отделно от факта, че човек е променлива величина.
Ще цитирам нещо, което препрочетох отново тези дни :
"Шестте грешки на човека, според Цицерон, са:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот."
Седмата каква е за теб ?