Понякога имам чувството, че в някои направления живота ще си остане все такъв - все ще се налага да носим паразитите на гърба си, и все ще ни използват да вършим работата на някой друг ... е не е често. Защо не се дава на всекиму според заслугите ? Призвание ли е да си идиот или идиотите са тези със заслугите ? Кога престана да ме интересува мнението на някой друг глупак за мен ли ? Когато маймуните в живота станаха повече от тези в главата ми !
Поглаждам брада като онбашия и продължавам да гледам тъпо пейзажа ...

p.s. Понеделник зарадвах една дама и ми стана готино.
Не е нужно да разбираш някого или нещо, за да го харесваш. Не е нужно да променяш нещо в някого, за да го приемеш. Не е нужно все да се усмихваш, за да разберат, че ти е весело. Не е нужно да си умен, за да мислиш. Не е нужно да си влюбен, за да обичаш. Просто е.