Ужасно мразя да се тревожа за глупости особено като знам че най-важните неща се случват, когато не ги очаквам. И все пак е патетично ...
Имам чувството, че е време за предизвикателство - иска ми се да повярвам, че мога да пиша по друг начин на чаша истински горещ шоколад, докато навън вали сняг, ... иска ми се да мисля за много неща смислено и да чувствам всяко от тях, а не като сега ...
Като се замисля има безброй много неща, които не мога да правя, но това не ми пречи да бъда себе си. Има безброй много неща, от които ми е кофти и тъжно..., има неимоверно много ситуации, които трябва да преначертая преди да се случили, за да ги изиграя правилно накрая.
Не знам дали съм порастнала достатъчно, че да признавам всички свои слабости на глас. Не знам мога ли да изляза от образа, който другите не виждат. И все още не знам какво да правя със себе си, когато ме е обхванал бяс.