Изключително лесно е да си събереш багажа, учудващо трудно е обаче да си тръгнеш. Нещо съм се разпиляла от една година насам - багажа ми на една страна, мислите ми на друга. Не знам и аз къде се населява душата ми, нито къде ми е адреса. Несесера и джоба с подръчни материали са все в мен. Тежичко е. Подплатила съм се с разностранни емоции, и ми липсва почивка. Понякога ми е едно такова демотивирано, друг път направо съм ентусиаст. Как да кажа - на настроения съм. Абе, циркаджилък...