Translate

понеделник, 29 декември 2014 г.

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров


Това е моето прощално за тази година, не обичам да задържам нищо - ще те пусна да си отидеш, както си дошъл. Човек не трябва да задържа нищо - най-малкото година след година в емоции... Прощавай !
По празниците все намирах стотинки на пътя - къде кинта, къде две и не ги задържах. Човек не трябва да задържа нищо, защото за да дойде късмета отново ти трябва да го дадеш на някого, защото някой е роден с късмет, също като теб. Никой не е длъжен да ти гледа намусената физиономия и да ти поднася всичко наготово. Животът е друг. Понякога не се изискат много усилия - пресягаш се и го получаваш. Остави "детето" навън и влез. Не хапя. Все пак идва нова година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар