За родителите и децата - никое дете не избира родителите си и не всеки родител заслужава детето си. Има всякакви родители, както има и всякакви деца, които приличат на родителите си, колкото и да не искат да си го признаят. Израстването се случва твърде бързо.
Обръщам се и отново съм там - в най-трудния и най-радостния ден от моя живот ... няма нищо по-велико от раждането, няма нищо по-смислено от плът, която се отделя от плътта и става самостоятелен индивид. Обичам те, мъниче.
Извън всякакъв разум пропилях твърде много време и твърде много натоварвах сърцето си с незначителни неща; оставях се да живея в нищетата на духа, да не подминавам коментарите на злосторниците и да бягам от посредствеността като от дявол; оставях се на страха да ме завладява и на ежедневието да ме покрива със сивота; оставях се да умирам от жажда, докато гледам как капе вода от извора; оставях се на другите да се правят на добри пред мен, а аз да играя лошата ... Умниците те, не знаят колко грешат като си мислят, че има нещо друго освен истинската и чиста обич към отрочето, нищо, абсолютно нищо не може да те изпълни така както един детски смях.
Песента от първия танц на сватбата ни звучеше когато се раждаше малкия, сутринта на един мразовит февруарски ден ... съвсем случайно. Когато имаш адски голямо желание за нещо и си тананикаш определена песен, нещата се подреждат или поне така ми се иска да вярвам.