Всичко отминава - всяка случайна мисъл, всяко безпътно чувство, всяка прикрита ярост и всяка бездушна страст. Някои неща просто не е нужно да знаеш, някои загуби просто не е нужно да бъдат преживяване, някои сърца просто не е трябвало да бъдат обичани.
Човек просто се мисли за по-голям отколкото е и все пак ... всичко отминава - освен мъката. Тя отминава по-бавно. Забравят се моментите от детството, забравя се първото увлечение и първия учебен ден, отминава само спомена и всичко, което е можело да се случи, но не е.
Писна ми от тая суета, от неправдоподобната и тъпа суетня на деня, от корабния манталитет. Не искам да се примиря с тази тази държава, в която е нормално да се подписват подписки за нещо, което трябва да е даденост, и когато вече се е случило немислимото.
Всеки заслужава да живее, не ни оставяйте да живеем така, както не искаме...