Точно когато реша, че съм различна и се сблъсквам с момента на истината и вече знам, че всеки е различен и луд по своему. Щастлив или напрегнат по своему. Симпатичен или апатичен по своему. Дори и ти, който четеш ? Какво си мислиш ? Аз съм като теб - странна и неразбрана, със своите моменти на слабости и умора, на скрит и неприкрит гняв. Не мога да не изживявам нещата, да не усещам кога нещо се случва естествено и как не ми се получава да лъжа. Не в този ред на мисли. Винаги съм можела да съчетавам несъчетаемото. Без излишни напъни на геройство.