Банско, семинар, петзвезден хотел и закачлив професор, както и хора, показващи лукс и връзки с влиятелни люде, и естествено свещена простота на облекло и липса на всякакви задръжки. Нямате и представа как си личат хората какви са отвътре, как задоволявайки определена потребност не се знае достигат ли до мисълта за друга, след като не мислят върху нищо съществено, не чуват нищо и не реагират на нищо освен на "реклама". Колко е естествено само да се обсъждат другите със същия хъс, с който се сяда на масата да се яде. Човек трябва да е ориентиран в обстановката, но и да умее да се забавлява умело, за да не изпадне в смешна дисхармония и излишна логорея. Бях забравила колко ме радва психологията на личността. Вътрешният ми глас почти през цялото време води безумен монолог на фона на други разговори и очите ми като че ли не издаваха мислите ми с изключение на моментите на върховна умора. Аз не съм съдник и поради това мога да съдя само себе си. Никога няма да бъда комуникатор от класа и ако това означава да съм неинтелигентна, нека бъде такава. Има всякакви хора и хора за всичко. Остава да намеря къде ми е добре ...
Честит празник, цветя !
Послеслов 
Ужасно мразя да чувам коментари за всичко, което не се разбира от масовата публика, но се ненавижда. Това, че изповядваш дадена религия и спазваш правилата не те прави по-малко умен от останалите. Това, че не знаеш какво означава за някого нещо, не означава, че то не означава нищо. Уффффффф, няма да се уморя да пиша и да бъркам в душата на душиците.