Пълнолуние, цяла седмица езикът ми е вързан на фльонга и не може да изрече истината, моята част от истината, всичко, което знам и не се опитвам да натрапя на никого... да, така е...
Облаците се виждат като бели, полупрозрачни призраци на фона на тъмното небе и черните ми мисли..., и отново не мога да го изрека, без да прехапя устни.
Никога не съм си представяла, че ще си спомням такива ... глупави на пръв поглед неща, и въпреки това ... човек е устроен да мисли за разликите и приликите, за себе си без другите, за привидно невъзможните неща. Тресе ме треската на невъзможните неща,  ... докато не ги извоювам и не ми омръзнат (като същински мъж).