Раздялата - дори и с един предмет може да бъде мъчителна. Някак си колкото и да си подготвен за нещо, винаги има момент, в който поглеждаш назад за секунда и се разделяш. Остава ти надеждата и очакването, че е за добро. В България доброто трудно те сполетява.
В моя случай стана така, че радостта от придобиването на нещо ново, се помрачи от новината за принципно лично сполетяла ме несправедливост. В живота все така се получава - трябва да има равновесие, само дето не разбрах с какво заслужих тази неправда. Вярвайте ми не се величая като пиша това. Пиша го, защото ме заболя и защото ми е обидно.
Най-импулсивно действам, когато съм ядосана, добре, че не ми беше насреща тогава.
Нещо този омагьосан кръг и тъпкане на едно място взе да ме дълбае.