Всеки има мигове на срещи със себе си, на монолог и онова нескрито оглеждане като пред огледало, когато гледаш хубавите си отразени насреща очи. Един вид истинска среща, в която разговаряш с душата си, не сдържаш думите, позите и движенията на мисълта, също като среща с роднина, с който не си разговарял отдавна и искаш да му споделиш милион случки. Важно е да ги има тези отражения, да го има досега на едно сърце с друго сърце и да отстояваме с очи, с дела и помисъл.