Ти влизаш в мойте мисли като буря -
очаквана, измолена, опосна, зла.
Помиташ мойта воля безпощадно,
безмилостно ме правиш да трептя.

Измокряш ме до слабите ми кости,
в косите ми кат вятър се плетеш.
Помилваш ме по скулите ми нежни
и бавно смъкваш дрехите от мойте рамене.

Нашепваш ми да тръгна гола-боса,
по пътя трънен да вървя,
без страх в сърцето да те следвам
и да повярвам в своята съдба.

Ще бъде ли така - аз няма как да зная.
Обичам ли те - мисля, не !
Но ти дойде и ме открадна
и аз разбрах какво е да съм с теб.

юли 2002 г.