Помня, че се събудих ... и после пуших една счупена пура..., дърпах толкова ожесточено и продължително, че ме заваля дъжда накрая...
Бе 04.30 сутринта. Гледах светлините на града и си мислех, че ... няма смисъл от излишни емоции и показно държание. И бях права.
На кого му пука за нещо въобще ? Освен на мен ...
Ще трябва да свикна... отново.