Опиянено ми е, сякаш проектирам себе си и виждам началото и края, виждам доброто и злото, виждам възможностите и това, което е станало. Въртя се в кръг и мислите ми стоят все на това място. Мисля за глупости. Всеки ден повтарям едно и също действие, говоря едни и същи приказки с едни и същи хора и ... пак не могат да ме разберат какво става вътре в мен.
Знам, че от отегчението можеш да черпиш материал за други душевни борби, но не това е важното, а ...... илюзията, имагинерното състояние на духа, че може да пребори статуквото, невъзможното, греха в себе си, че може да забрави... Нищо не може да се забрави напълно, никоя рана не се затваря изцяло, никой не може да те излекува от болестта.
Лесно е, когато знам, че никой не чете това и мога да напиша всичко ..., но ето че пак не написах това, с което тръгнах.