Всъщност не съм непукист .... и обичам есента ... с разпилените си листа и топли ветрове. Знаеш ли, човек трябва винаги да посреща с охота в себе си непознатото и бруталното, но да не толерира избухливостта. Всичко, което може да се промени обикновено се променя; всичко, което може да претърпи развитие не винаги претърпява развитие. Колко време ще се чувстваме влюбени или обичани зависи от нас.
Иска ми се накрая да изляза от това състояние на "нищо не се случва" или от т. нар. вечно недоволство. Иска ми се да не пиша по начина, по който пиша сега. Трябва ли да има логика в писането въобще ? Защо ли ?!?!
Пуши ми се ужасно... и ми е интересно докога ще издържа. Как се получава зависимостта ? От желанието и навика взети заедно или от безсилието ни пред поредната житейска нелепост. Обичаме ли да копираме и има ли въобще мода в пушенето ? Кое те прави по-слаб - безхарактерността или безхаберието, емоционалността или липсата на каквато и да е емоция  ?!?!
Понякога ми се иска да я няма тази чувствителност в мен, да не усещам хората по начина, по който ги усещам и ме е срам......, защото още мога да усещам живота така.