Предколедно ..., прелиствам страниците на тази година и откривам какво ли не - колко хиляди пъти съм казвала, че нещо ми харесва, като не е било така; колко милиони пъти съм вършила нещо по навик и това не ме е удовлетворявало; колко милярди пъти съм била глупава и тъжна... колко пъти съм грешила и не съм поправяла грешките в себе си..., колко пъти съм съжалявала, мрънкала, мънкала и не съм слушала..., колко пъти съм се чувствала куха...
Знаеш ли, човек не трябва да бъде много критичен към себе си, нито много мнителен към другите, искам, искам ... да мога да бъда свободна; да не правя прибързани заключения; да не правя излишни свободни интерпретации; да не очаквам, че нещата ще се случат просто ей така...
Сигурно остарявам, защото ми е все едно ..., как така знам какво ще се случи, като не знам финала... Вярно всичко е суета.