За илюзията - онази илюзорната, която те заблуждава също като любовта, че можеш да бъдеш по-добър и способен, отколкото си; че можеш да очакваш да бъдеш по-влюбен и по-верен, а да се окажеш по-сам и бездарен накрая.
За илюзията - онази необходимата, която ни е до болка близка и позната, и от която не искаме да се изскубнем за нищо на света.
За илюзията - онази тягостната и несподелената, която къса сърцето ни и въпреки това е така желана от нас.
Не знам доколко трябва да си умен, за да не си илюзорен и доколко трябва да си илюзорен, за да си колкото трябва умен. Знам, че има хора, които те вкарат в илюзия и всичко е толкова естествено и истинско, че не можеш да разбереш ... докато не видиш каква е тайната на номера с картите от цирка във вечерното шоу на мага, който разкрива магии.
Сюжет на безброй много книги и сценарий на безброй много филми ... е именно илюзията, защото всеки иска да е друг в своите си и в чуждите очи.
Не на последно място - илюзия с ранг на престъпление "чрез въвеждане на лицето в заблуждение" или "възбуда или поддържане у някого на заблуждение". Гръмко звучи...
Човешкият мозък е способен да забравя какво ли не - най-вече илюзиите, в които сам се е вкарал.