Отвън ме гледа една стълба - стара и дървена ...бях забравила колко обичам да наблюдавам хора, когато се правя че гледам нещо друго, да попивам жестовете и да отгатвам какво означават. Страхотно е забавно.
Станала съм някак зла напоследък, започнала съм да говоря лоши думи с лоши хора, започнала съм да пуша повече, не ми се иска да знам защо е така... Понякога е хубаво да нямаш съвест, но въпреки това да не забравяш да се държиш човечно. И все пак нещо те жегва, поне при мен е така, и тогава съжаляваш, че си такъв, ... съжаляваш, защото ... и ти можеш да бъдеш ... същия. Всъщност такива едни ситуации ме подбуждат да мисля по друг начин. Няма да се примиря.