Чувствата идват като порой към мен, помитат ме и ме оставят безмълвна. Когато мога се пазя от хорски очи, но не винаги мога да запазя сърцето си от хорски думи. Мисля нещо от известно време - не знам дали да рискувам, не знам дали ми харесва и дали  е за мен, с една дума страх ме е, защото не съм такава... Знаете каква, ... не съм курва, не че не работя за пари - напротив работя, но като че ли ми липсва нещо за тази работа...не като истинска курва, на която й идва отвътре да се продава. Колкото и да се стремя към себе се все си бягам. Не знам как.
Вероятно никога няма да разбера какво е, няма да знам какво е чувството - не е като влюбване, не е като ревност, не е като нищо познато.Усещам го, защото е токова близко и толкова далечно от мен. Дали не греша, че не е за мен ?