Човек в наивността и добрината си прави много глупави грешки - в крайна сметка приятел не можеш да наречеш всеки на когото си услужил. Честно казано обичам изненадите, но е разумно винаги да знаеш от кого какво да не очакваш. Харесва ми да не ме използват, докато се самозалъгвам, че ме харесват. Звучи направо еретично. Едно е да говориш сладки приказки, а съвсем друго да си наистина съпричастен, без преструвка, без двоен стандарт и злоумишлени действия. Сега се делим на умни и на по-умни, делим се на тарикати и на по-големи тарикати. Е, не ми е интересно това разделение. Все пак друго си е всеки да може да се присмива на всекиму свободно в лицето.