Сърцето има свои доводи кого и как да обича. Това, от което толкова много се опасявах преди време, се случи няколко пъти в живота ми. Мислите ми препускаха като буйни коне по пътя ти, за да те последват и все не те стигаха. Колко горко съжалявах само аз си знам - едновременно съжалявах и душата ми грееше в радостна омая. По някакъв див и необясним начин те обичах, да, обичах те, и ми беше пределно ясно как ще свърши това. Не си мисли, че е лесно, не, не е лесно да обичаш такъв като теб, не и когато обича такава като мен. Преминах през няколко фази и нищо. Може ли човек, на когото са му разбивали сърцето да обича отново ? Може ли някой да бъде обичан от човек с разбито сърце ? Защо трябва да обичаш така ? Наистина ли те обичах или това беше една проекция на протест, който отлежава в мен, едно недоволство срещу всякакво статукво, една умора, която търси спокоен пристан, на който да пристане. Всичко е толкова лично и естествено нищо не зависи от теб, ти просто чувстваш...нали знаеш как...?!?!