Вятърът си играе с върбовите клонки и пожълтелите листа на дърветата, докато слънцето се мъчи да пробива иззад облаците и да танцува по бюрото ми своя огнен танц измежду клонаците. На всеки от нас му трябва по един прозорец, от който да гледа и да се оглежда и като мъниста да цени и брои листата на близкото дърво.
Преминавам през какви ли не мисли, препускам по всичко, което ме гнети и отново съм на мястото, от където тръгнах.