Миналата седмица навърших поредната година от моя живот без особено саркастична нотка. Единственото, което е видно е, че блясъка в очите ми го няма, няма я и част от вярата ми в доброто, може би я няма и любопитността към всичко и всеки по-интересен субект. Все пак съществувам под някаква форма в няколко многопластови състояния на духа и на няколко минорни акорда от себичността, безпоетиката и битовизма.
Обожавам го този ноемврийски сезон с неговите разпиляни във всички посоки листа в няколко цветови гами, като коси на стара жена, разпиляни капризно от времето. И е едно таково топло за сезона ... топло като в гнездо, но дали и на душата й е така ... или просто й дотежава от самота без сродната душа ...
Ха познай сега дали и при тебе е така ?!?!