Знам, че рано или късно ще приключа с писането ... и то спонтанно ..., така както се отказваш от лоши навици и гледаш с лошо око на всеки, който пише.
Странно е.
Някои победи никога не ти носят удовлетворение. Някои мисли винаги те водят до определени състояние.
Стържещият звук в главата ти не се лекува, нито металният вкус в устата ти ... животът не е книжка за оцветяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар