Денят на детето е, .... а детето живее у всеки у нас.
Понякога ми се струва, че върша механично безброй много неща и не чувам безброй много разговори около мен, не ми е интересно просто ..., интересите избледняват както спомените.
Човек в даден момент се научава да познава хората, ако ли не те се научават да го мачкат. Някои си мислят, че могат да разгадаят отсреща стоящия само по вида, но не е съвсем така. Аз самата съм грешила, но човек си личи отдалеч и отдалеч можеш да му скроиш шапка.
Напоследък съм побесняла, съм се поразмислила и съм поостаряла.
Извън релсите псувам и пуша, и не мисля за себе си. Кой не е така ?
Времето не прощава на никого нищо. Нека се научим да прощаваме поне ние и ако не на всички, поне на някого, ако не на себе си ....
Винаги когато се завръщам към себе си, винаги съм такава и ще продължа.